Apocalyptica се промениха толкова много от събирането си досега, че асоциирането на музиката им с тази на Metallica се случва все по-рядко, за добро или лошо... Различните превъплъщения станаха част от имиджа на групата и, съвсем логично, поредната порция нова музика, преливаща от “Worlds Collide”, се очаква с интерес и има потенциал да се услади на мнозина. Хубаво е, че именитите финландци са запазили специфичното си звучене и макар все по-често да използват челото като фон за смразяващата мелодия, носеща се и от други инструменти, неговата роля е в основата и на този албум. Песните, които са предвидени за по-масовия вкус, традиционно са изработени в тандем с именити вокалисти и няколко мега големи инструменталисти. Този път на гости са дошли Кори Тейлър, Томоясу Хотеи, Кристина Скабиа, Тил Линдеман, Адам Гонтиър и (за пореден път) дръм машината Дейв Ломбардо. Сполучливи са комбинациите с всеки от тях, но като цяло, макар и доста грабващи, въпросните парчета не са най-силните в “Worlds Collide”. Специално внимание трябва да се обърне на внезапното гмуркане в бурята от звуци в останалите, изцяло инструмнтални тупалки. Идеята за здраво метално звучене е запазена, на места с особени акценти, които с емоционалната си зареденост са и непоклатимо доказателство за възхода на Apocalyptica. Зациклянето на този албум се случва почти неусетно, защото слушането му не затормозява. Можеш просто да седиш пред монитора, да четеш или да се втренчваш в точка някъде отвъд прозореца ти и пак да останеш с положително усещане от музиката. Е, след няколко дни вероятността да си спомняш в подробности песните е обидно малка, но ако това е единственият проблем на новата Apocalyptica, можем да им го простим. Работата им се подобрява с всеки опит, тъй че някои дребни недостатъци могат лесно да бъдат преглътнати.