Ако има стил, в който нещата се раздвижват напоследък, и то в интересна насока, то това със сигурност е дуум метълът. В случая става дума за албум на банда, която не е особено позната, но вече 4 години допринася все по-убедително за развитието на избрания жанр. И друг път е ставало дума, че от Франция рядко има добри попадения, най-малкото пък в дуум метъла, но The Old Dead Tree са едно чудесно изключение. “The Water Fields” е красноречив пример, че не трябва съвсем да отписваме музикантите от този край, защото подобен диск е способен да подпали не само искрата на интереса ви, а направо огъня на неподправеното ви желание за по-близко запознаване с творческите постижения на състава. А те не са за пропускане, уверявам ви. Ако трябва да бъда съвсем искрена, новите песни не са много по-различни от предшествениците си, с тази разлика, че са една идея по-мощни, грабващи и най-вече емоционално въздействащи. Меланхоличното настроение е застъпено подобаващо, но без да се натрапва или досажда, както често се случва в музиката на доста банди от стила. Приятната тръпка в очакване на поредния инструментален взрив е ключова за възприемането на “The Water Fields”. Удачно подбрани са и вокалните партии, преливащи от мощен рев към омиротворено тананикане а-ла Джеф Бъкли. Не мога да скрия възхищението си от такива албуми. Подобно невероятно сработване между музикантите и пленяващи композиционни решения трябва да получат полагащото им се внимание. Сигурна съм, че The Old Dead Tree ще бъдат поредната причина повече хора да открият красотата на по-тежкия, мрачен и дълбок метален звук.