Преди няколко години Тобиас Замет се кълнеше, че никога повече няма да посегне към успешния си страничен проект Avantasia, но ето, че доживяхме да си промени мнението. Не знам колко са били тези, които са се съмнявали, че това е възможно, но сега сякаш повечето фенове са доволни. Резултатът може би няма да удовлетвори високите очаквания, отправени към това продължение, но той все пак притежава частица от специфичното грабващо присъствие на първите два албума. “The Scarecrow” отваря съвсем нова концептуална страница от историята на Avantasia. Този път го няма гръмкото “The Metal Opera”, което да ни светне какво трябва да очакваме, и съдържанието му доказва, че илюзии за нещо подобно са безпочвени. Албумът е записан с помощта на нова доза познати музикални величия, сред които можем да откроим имената на Рой Кан, Йорн Ланде, Саша Пет и Алис Купър. Асоциацията с излизащия почти по същото време нов суперпроект Ayreon и гостите в него е неизбежна, но друго сходство между двата диска не бива да се търси. Инструменталистите се справят отлично с всички поставени задачи, но вокалистите са хаотично разпръснати из отделните песни, така че спойката между тях не е достатъчно добра, а общата концепция става трудна за проследяване. Като цяло, “The Scarecrow” е пълен с мелодичен метъл, в по-голямата си част доста по-лек от препоръчителното за музика, излизаща под името Avantasia. Още с появата на двете EP-та “Lost in Space” тръгнаха критики към олекотеното звучене, предпочетено от Тоби, но, за всеобща радост, дългосвирещото им продължение се оказва доста по-метълско, доста а-ла добрите времена на Edguy. Дори само заради едноименното парче и нестихващата енергия на Замет, “The Scarecrow” заслужава внимание, но оттук нататък става все по-трудно да се дадат оценки за бъдещето на Avantasia…