Имам странното усещане, че няколко известни метъл ветерани са се наговорили да дадат начало на новата музикална година с проекти, в които са въвлекли и много от своите колеги, представители на различни състави и стилове. Маркус Гроскопф е поредното доказателство на тази теория. След като вече дълги години отдава таланта си на Helloween, сега е решил, че трябва да създаде нещо съвсем различно. Не е изненада, че решението за събирането на проекта Bassinvaders е хрумнало на добродушния немец на по чашка с приятели в бар. По това време Маркус е предполагал, че ще привлече не повече от двама или трима музиканти за каузата си - да запише метъл албум без китари. Едва когато за участие се съгласяват повече от 13 души, става ясно, че “Hellbassbeaters” има потенциал да се получи добре. Идеята да забравим в един тежък метъл албум за водещата роля на китарата е оригинална, но от внимателното й осъществяване зависи и успехът на начинанието. В 13-те парчета наистина няма китари, а партиите, предназначени за тях, са приспособени за изсвирване от едни от най-известните хеви метъл басисти. Подобно новаторство е изключително странно и трудно за асимилиране. Имаме сола на бас, имаме и ритъм бас, двойни бас партии, бас шум, бас бучене, бас, бас, бас... В един момент става по-шумно, отколкото изисква добрият вкус. Маркус и основните му сподвижници в осъществяването на проекта - Пийви Вагнер от Rage, Том Ейнджълрипър от Sodom и Шмийр от Destruction - може би са вложили много усилия, за да докажат, че могат да правят готина музика и без китари, но след изслушването и на бонус парчето, “To Hell and Back”, остава натрапчивото усещане, че са забравили да ни върнат от ада... Е, поне “Eagle Fly Free” на Helloween звучи интересно тук. Адмирирам оригиналния подход, но не и финалния резултат.