Когато започваме коментар за банди като Rage, винаги трябва да имаме предвид постоянството и нестихващата им продуктивност, ръководили ги във всичко, с което са се захващали през годините. Немците могат да се похвалят с дълга история, с много албуми, концерти и популярност, докосната от малцина. Промените станаха техен спътник и това пролича особено в последните десетина години. Накрая с гръм и трясък от състава изхвърча и Майк Терана, което шокира мнозина, но след като причините за напускането му бяха надлежно обяснени от единствения останал оригинален член, Пийви Вагнер, нещата станаха далеч по-ясни. И докато някои все още се чудят как може барабанистът да се промени толкова, че да заплюе свой колега, Rage бързо му намериха чудесен заместник. Андре Хилгерс (Axxis, Silent Force) е изненадващо сполучлив избор - твърдение, верността на което се проверява с изслушването на най-новото дългосвирещо отроче, “Carved in Stone”. Драматичните случки с взаимоотношенията в състава явно не са се отразили на Пийви и помощниците му, защото са създали песни за чудо и приказ. Албумът е своеобразно завръщане към корените на групата - намигване към онзи период от развитието й, в който тепърва набираха фенска маса. Период, в който Rage бяха млади, буйни и неподправени. В “Carved in Stone” оркестрациите са намалени до санитарния минимум (само във финалното парче “Lord of the Flies”), а останалото съдържание е подчинено на една единствена тема - традиционен хеви метъл. Вокалите на Вагнер ни водят от песен в песен през драматични съвременни истории, от които фронтменът искрено се вълнува. Верен спътник в това пътуване е и Виктор Смолски, поддържащ с лекота както мелодичния ритъм, така и заплетените китарни сола. “Carved in Stone” е страхотен албум - много повече от това, което очаквахме от Rage след “Speak of the Dead” (2006). Сега остава само да ги дочакаме и на родна земя!