Три години отне на децата от Бодом да измислят какво ще съдържа следващият им албум. Месеци преди излизането му обявиха заглавието “Blooddrunk”, малко по-късно показаха грозноватата мацаница, избрана за негова обложка, и постния клип към едноименния сингъл. Дотук доста зле, остана само да чуем и съдържанието... Оказва се, че и там изненадите не са по-приятни. Даже е пресилено да се твърди, че изобщо има такива. “Blooddrunk” е еднообразен и скучноват албум. Има агресивно звучене, но Алекси и колегите му едва ли не са отегчени - сякаш са претупали поредното задължение, без да вложат и капка старание. Не можем да се оплачем от липса на инструментални заигравки, но те стоят неестествено на цялостния фон. Наблегнато е на барабаните, парчетата са водени от мощното им темпо, но то не е достатъчно, за да скочим и да се развилнеем от кеф, а тоновете клавири направо смазват всякакъв опит да слушаш албума по-силно, защото са в безобразно висока тоналност и въобще... лошо първо впечатление. После си пускаш албума отново, защото след деветото парче ти се струва, че е свършил в нищото. От последния Manowar насам не ми се е случвало да се чудя дали групата не си прави шега с феновете. Да, ама не. Няма шега, няма измама - около 37 минути и дискът свърша. Толкова бързо са минали песните със заплашителни имена като “One Day You Will Cry” и “Tie My Rope”, че почти сигурно ще си шокиран след “Roadkill Morning”. Тъжно е да го констатирам, но “Blooddrunk” е един от най-безсмислените албуми, които Children of Bodom са издавали. В началото беше интересно, дори приятно, да се любуваме на хилядите им експерименти, новаторски музикални решения и детинско пиянско-идиотско държание, но през 2008-а това изглежда и звучи жалко и смешно. Или финландците най-после ще пораснат, или феновете ще пораснат за тях.