“Всеки албум на финландците е зареден с нестихващата им положителна енергия. “Tervaskanto” не прави изключение в това отношение, като повече от успешно утвърждава името на създателите си.” Преди по-малко от година написах това за вече остарелия албум на Korpiklaani. Очакваше се бързо да се появи негов наследник, но чак пък толкова... Логично, “Korven Kuningas” не предлага нещо супер изненадващо от познатата дивашка метъл шайка. Малко след като е почнало първото парче, “Tapporauta”, изниква спонтанно въпросът дали изобщо имаше нужда точно сега да се появява този диск. Твърде рано след предишния, с твърде агресивна рекламна кампания, а съдържанието му - прекалено добре познато, весело и шумно, но не и впечатляващо. Сигурно е някакъв целенасочен трик от страна на финландците да привлекат повече фенове за своята кауза, но за настоящите им почитатели новият запис идва вече в повече. И все пак, не е лошо да се вслушаме малко по-внимателно в новите песни. Настроението им отново е приповдигнато и пиянско - чак миришат на хмел. Като цяло, обаче, мелодиите са малко по-бавни и носят по-мрачно усещане. Ритъмът е тромав на места, а това сполучливо успява да пасне на стила на Korpiklaani. За съжаление, инструментариумът за получаване на манджата фолк метъл в случая е минимално променен. Въодушевлението ми от преди година няма как да се повтори. Почти нищо не липсва от онова, което ме накара да дам много добра оценка за работата на състава, но точно това е и най-големият проблем на “Korven Kuningas” (“Царят на пустошта”). Хиперактивността не винаги е признак за позитивно развитие и Korpiklaani започват да губят мярка по този параграф. Отсега се надявам да не се налага да правя модификация на същия текст догодина...