Ако си харесвал Moonspell от ерата "Wolfheart" и "Irreligious", то най-вероятно си ги отписал още при издаването на "Memorial" или няколко години преди това. Така де, няма какво да се лъжем - групата се промени значително през тези 19 години от съществуването си. Сякаш навърши пълнолетие и реши, че ще заеме различна от досегашната позиция, само и само да покаже, че може да бъде самостоятелна, да преоткрие собственото си лице... Старите почитатели на португалците едва ли ще разберат, че "Night Eternal" изобщо се появил, но тези, които ще го чуят, със сигурност ще разберат, че промяната в музиката на групата в него е осъществена по непоколебим начин. Няма й следа от фолк/блек началата, които дадоха тласък на Moonspell в средата на 90-те. Музикантите вече са на средна възраст и предпочитат да задълбаят в дебрите на повлияното от блека, но изцяло дет/готик звучене. Някой може да приеме този завой като старт на пътуване към по-комерсиални и актуални в момента ширини, но това би означавало, че в може би единствената добра португалска метъл банда не е останал здравомислещ музикант. Всъщност, и в този албум се подвизават познатите психопати, които са направили нов прочит на мрачните си бълнувания. В "Night Eternal" чуваме повече мелодия и женски вокали, отколкото преди ("Scorpion Flower"), Opeth-влияния ("Shadow Sun", "Hers Is the Twilight"), доста оркестрации, акустични китарни прелюдии, гърлени вокални атаки и обилно количество чисто пеене. Дискът не се асимилира лесно, а това го прави още по-интересен и интригуващ за "отвореното" ухо. Moonspell поеха по път, който раздели феновете им на две, а новият им албум затвърди, че връщане назад няма да има. Остава да разчитаме на усета на Фернандо Рибейро и колегите му, че няма да паднат в пропастта, която сами изкопаха и запълниха с ужас и мрак преди години.