Вече за никого не е тайна, че System of a Down решиха да си дадат почивка и негласно сложиха (засега) край на съществуването на групата в познатия й вид. След като Серж Танкиян пое първата крачка към самостоятелността със соловия си албум, дойде ред и на другите съставни части на групата - китаристът и певец Дарън Малакян и барабанистът Джон Долмаян, да демонстрират желанието си да продължат с музиката. Името на новия проект, който обединява усилията на двете откачалки, е Scars on Broadway, а първият им едноименен албум е вече факт. Месеци преди да чуем пилотния сингъл "They Say", разбрахме, че момчетата всъщност са амбицирани да издадат нещо доста разчупено и различно от досегашните им инструментални напъни, а сега, когато резултатът е налице, съм склонна да се съглася, че са успели в начинанието си. Стилът на групата и звученето на албума са толкова трудно определими, колкото и преди бе сложно да определяме жанровите характеристики на сътвореното от System of a Down. Все пак, могат лесно да се откроят рок и пънк елементи, както и стабилна доза настроение а-ла "Toxicity", но реколта 2008 г. В последните два диска на SOAD така или иначе бяхме свикнали с надмощието на вокалите на Дарън - е, сега пеенето му стои съвсем на място и с приятния си, леко шизофреничен тембър той успява да ни накара да повярваме в лозунгите от лириките, които с такава лекота и стряскаща веселост се изливат през слушалките. Споменавам страх и веселост в едно словосъчетание съвсем не случайно - текстовете на Scars оn Broadway са изключително провокиращи. Звучат лековато, а пропагандират към радикалност. В различните песни, без особена промяна в общото звучене на музиката, чуваме истории както за наркотици и разхайтен начин на живот, така и за убийства, самоубийства и ужасния край на вселената, която се стараем да унищожим с всички средства... Гарантирам, че няма да мине много време преди "Scars on Broadway" да успее да ви стегне за гърлото или да ви накара да се усмихнете и да потропвате в ритъма на забиващите се в ума "Kill Each Other/Live Forever", "Serious" и "Stoner-Hate". Това е албум, който изстрелва проекта непредвидимо високо. Остава ни само да се поддадем на изкушението да натиснем отново бутона "play"...