Чували сте за спейс рок. Е, Samael свирят спейс метъл. Не, че съществува така обособен стил, но този кратък израз описва най-точно музиката на швейцарците. С други думи - семплирани мелодии, насечени китари, диктуващ ръмжащ глас, програмирани барабани и космически картини. Трудно е да посегнеш към музиката на тази група, пренебрегнала комплексираната ограниченост на първоначалния си стил, и да останеш безучастен. “Solar Soul” е страхотен албум, прекрасно синтезиращ израстването на Samael от 1995 г. насам. Има достатъчно метъл, за да се хареса на почитателите на по-твърдата музика, електрониката е така застъпена, че не само да не отблъсне въпросните фенове, но и да привлече любителите на по-интересния звук, а пеенето и лириките на Ворф добавят невероятен колорит и завършеност на цялостната картина. Всъщност, получаваме всичко това от Samael вече 12 години, но този път те са заложили на маршово-химновото звучене в повечето песни, което им придава стегнат и униформен вид, а китарно-електронните мелодични картини минават през всяка от тях, полирайки ги с този така типичен за групата космически блясък. Всяко от парчетата грее като ярко небесно тяло със собствена светлина и предава от сиянието си на спътниците си от диска. Едноименната “Solar Soul” отваря албума с химнов космически зов за единство. “Slavocracy” е поклон към титаничния “Passage”. В “Western Ground” Ворф звучи като Милан Фрас от Laibach, докато музиката избухва в сонарен мелодичен пир. “On the Rise” е може би най-тежката песен на Samael в последно време, а “Alliance” успокоява темпото с проповед за бъдещата генерация. “Suspended Time” пък е интересна иновация за групата с включването на женски вокали в припева при иначе типичния маршов звук... Край на словесния онанизъм. Просто чуйте “Solar Soul”. Ако сте фенове на Samael, ще ме разберете. Ако не сте, ще станете.