Когато стане въпрос за Drowning Pool, неизбежно се стига до кратка ретроспекция, тъй като, макар и не особено дълга, историята на групата е доста динамична... През последните няколко години на миналия и първите на настоящия век, нео-метъл вълната е в апогея си. Наред с групите, които пробиха и пораснаха, тези, които се изгубиха по трасето, и други, които с цената на всичко правят музиката си, се появиха и две много силни банди - Soil и Drowning Pool. Те набраха инерция, но устремът им бе спънат... Комбинацията от експлозивен и агресивен рокенрол с похватите на модерния тогава метъл даде плодове при Soil едва при втория и третия албум, но след това се разделиха с емблематичния си вокалист Райън МакКоумс. Drowning Pool пък записаха дебютен албум, който ги изстреля директно в класациите с хитове като “Bodies” и “Tear Away”. Тогава те също останаха без певец, тъй като Дейв Уилямс си отиде от този свят вследствие на сърдечно заболяване. Въпреки тежкия удар, момчетата решиха да продължат напред и през 2004 г., с бившия татуист Джейсън Джоунс зад микрофона, издадоха “Desensitized”, който предложи не лош нео-метъл, но не получи широко внимание и Джоунс си тръгна. Така през юни 2005 г., къде случайно, къде предначертано, съдбата събра осиротелите откъм певец Drowning Pool с останалия без група Райън МакКоумс. За първи път този състав се представи в саундтрака къмфилма “Saw 3” с песента “No More” и остави феновете да чакат нетърпеливо датата 7 август 2007 г. - рожденият ден на новия албум на групата. Отсега ще предупредя, че русият фронтмен явно е пренесъл енергичния рок на старата си банда в модерно звучащата музика на новите си колеги, така че почти няма да чуете нео-метъл в този диск. Още с откриващото, заглавно парче така характерният за старите Soil динамичен рокенрол те стиска за ушите и те кара да се развъртиш из стаята. Тенденцията продължава в целия албум - Си Джей Пиърс бълва раздвижени и твърди рифове и груби мелодии, Стиви Бентън и Майк Люс държат постоянно здравия ритъм, а Райън отваря това ми ти гърло и се надвиква с колоните. Чуйте заразителната “Enemy”, впуснете се в лудешкия ритъм на “Upside Down”, заредете се с ударна доза адреналин в “Shame”... Наред с твърдите песни, момчетата показват, че могат да правят и страхотна лирична музика. “Reborn” е епичен трибют в памет на Дейв Уилямс, с хубави сола и южняшки повей откъм Down на Анселмо, псевдобаладата “Reason I’m Alive” преминава от нежности в духа на ранните Skid Row към здравия, модерен саунд на Drowning Pool и обратно, а “37 Stitches” е прекрасна изповед с носталгична мелодия и емоционално изпяти лирики. Въобще, гласът на Райън носи такъв потентен рокенрол заряд, че може да подмокри и фригидна стара мома. Всичко, написано дотук, е казано от умопобъркан фен на МакКоумс и не е лошо да го имате предвид, докато четете тези редове, но колкото и запален негов почитател да съм, не мога да си затворя очите пред недостатъците в диска, а такива има - както в общ план, така и в конкретни моменти. Като цяло, албумът не предлага нищо революционно, новаторско или пък кой знае колко технично като музика. На прима виста звучи еднообразно, макар и искрено, но при продължително слушане, хитовият заряд и динамичен, модерен рок на песните започват малко или много да се забиват в съзнанието. Друг слаб момент е посредствената “Soldiers”. Американските войници в Ирак преди време се надъхваха по време на акция със спомената вече “Bodies” и явно Drowning Pool са решили този път целенасочено да им посветят песен. Съответно, това е най-праволинейното, наивно и тъпо парче в албума. Уви, това стана и един от клиповете от “Full Circle”. Изключвайки тези няколко фактора, имаме съвременен, директен рок, гарниран тук-там с хубави лирични композиции и дивашки кавър на “Rebel Yell” на Били Айдъл за десерт. Менюто ми харесва и съм доволен, че това лято ще слушам 13 нови песни, изпяти от гърлището на Райън. Дали и на вас ще ви допадне? Чуйте и ще видите!