Знаете как е при оцелелите класически дет метъл групи - суровинна индустрия, без иновации в производството, но със същото качество на стоката. Entombed оцеляха напук на вси светии. Всъщност, на тях не им дреме от светците. Ларс Йоран Петров ги заклейми като змии и изрева поредния албум на шведската шайка. И този път съставът не се е разминал без разместване. “Serpent Saints” е първи диск за новия барабанист Оле Далстед. Не че разликата е ушевадна - тежкият метъл на групата предполага ударникът да умее да набива здраво, а Оле дъни кожите повече от убедително (на няколко пъти можете да го чуете да пуска самостоятелни откоси в “When in Sodom”, позната от едноименното ЕР от 2006 г.). Песните са издържани в по-умерено темпо (с едно-две изключения) и са като чуден букет от сухи магарешки тръни. В тях момчетата съчетават някои от основните правила на старата школа - суров, мъртвешки сух грак на китарите, стабилно блъскане по барабаните, плътен като плоча на саркофаг бас и вокали, които не са просто ръмжене, а гърлен рев, идващ дълбоко от гърдите. С други думи, ако обичате да слушате Vader, Dismember и Grip Inc., Entombed също създават метална сплав по ваш вкус. Да, скоростта не е водещият елемент, но по-бавният темп на музиката подчертава ударната сила на парчетата, като така те звучат едновременно груби и надъхващи. “In the Blood” е типичен пример за това как бавните, но постоянни тупаници в челюстта понякога са по-силни от бясната канонада хаотични удари, а нечестивата троица “The Dead, the Dying and the Dying to Be Dead” е химновият поздрав за всички, гордо носещи черните си доспехи, очуканите кубинки и дългите коси. Така Entombed изстрелват десет поредни крошета под различен ъгъл в главата на слушателя и на всеки, който има нещо против стария мъжкарски дет метъл. “Serpent Saints” е от типа албуми, които верните почитатели на група или течение в музиката ще харесат на първо слушане, а претенциозните ще забравят почти мигновено. Е, Entombed определено не свирят за вторите.