Всички знаем кои са Korn. С всеки следващ запис те показват, че не случайно са постоянно на върха - от едноименния си дебют преди 14 години до безименния си настоящ осми албум. Музиката на момчетата от Бейкърсфийлд постоянно търпи промени, но запазва специфичния си почерк, с който сме свикнали да асоциираме краткото име на бандата. Е, сега говорим за мрак. Новият диск продължава оттам, където свърши абсолютният шедьовър “See You on the Other Side” от 2005 г. От темите и мелодиите му сега Korn са синтезирали общата атмосфера на обреченост и са я засилили с индустриалното звучене, застъпено силно и в предишния албум. Продуцент отново е Атикъс Рос, който този път се заема изцяло с моделирането на звука и преправя работата, свършена в началото на записите от Дъ Матрикс. Резултатът е липсата на каквато и да било позитивна емоция в песните и не случайни асоциации с музиката на Nine Inch Nails (особено в “Love and Luxury”) и дори на The Cure (“Do What They Say”). Дори и хитово звучащите парчета в диска, като “Evolution”, са по-скоро мелодично опакован страх, отколкото “радио-приятелски” сингли. Програмингът и различните индустриални шумове пък придават нюанс на гротескна психеделия към типичния Korn-ритъм в парчетата. Друг важен момент от записите на “Untitled” е липсата на още един член от първоначлният състав на групата. Дейвид Силвериа си взема дълга почивка за втори път в историята на Korn, като този път се отдава на семейните си задължения и частния си бизнес. Мястото му в студиото заемат настоящият барабанист на Bad Religion, Брук Уокърман, и Тери Бозио, макар че привличането на легендарния музикант е по-скоро хитър PR-ход, отколкото реална музикална нужда, тъй като (освен в “I Will Protect You”) технично барабанене в диска няма да чуете. “Untitled” е атмосферичен албум на хипнотични видения и мрачна безнадежност. На инкубиран в душата неназован ужас, на гротескно блъскащо се в коридорите на лудостта подплашено животно. Дали е хубав? Повече - въздействащ е.