Пет години чакахме Фил Анселмо да събере отново дружината си и да ни удави в орлеанска кал. Пет години, през които жителите на Луизиана преживяха ужаса на урагана Катрина, а метъл сцената загуби непрежалимия Даймбег Даръл. И ето, Фил, Пепър, Рекс, Джими и Кърк отново са на линия и носят атмосферата на задимените южняшки кръчми, на прахта и слънцето, на въздуха и мириса на трева, на бира и изкован от олово рок. “Over the Under” може и да не е най-доброто, записвано от Down, но е истинско, честно и сърцато. Down са сред групите, които не е нужно да представяш. Пускаш, слушаш и или се насираш от кеф, или минаваш към следващия диск. Песните са пълни с тежък, почти дуумаджийски рок и, макар и да не са така експлозивни както парчетата от нечовешкия дебют от 1995 г., пак имат достатъчно сила, за да те зашлевят през мозъка и да те пратят за бира. Чист, неподправен рокенрол, изсвирен за удоволствие и изпят от сърце. Пепър Кийнън и Кърк Уайндстийн не се надпреварват да чупят сола, държат рифове, редуват мелодии и дърпат струните на китарите си и онези другите, невидимите, дето са в гърдите, а Фил пее и реди честните си лирики както винаги - с чист, плътен, мощен глас, изпълнен с болка и сила. Вярно, липсва онзи ударен заряд, когато всяка отделна песен ти бърка директно в душата и отказва да излезе, стиска и вдъхновява. Първите няколко парчета минават някак неусетно и макар да не звучат излишни и във всяко да откриваш риф, мелодия, пасаж или вик, които са в синхрон с теб, не можеш да отличиш с нещо особено конкретна песен... но в един момент грубите тухли със стоманени жилки започват да се стоварват една след друга. “Beneath the Tides” е мъжкарска, с мелодичен припев, “His Majesty the Desert” напомня за “Jail”, “In the Thrall” е хедбенгинг химнът, а “Nothing in Return” е шибаният надгробен камък - епична, лирична, меланхолична, изпълнена със сабатска тежест и безнадеждност. Знаете за какво става дума - мъжки емоции, южняшкият тежък рок на NOLA течението, алкохол, марихуана, свобода, Анселмо. Down.