Помните ли тези момчета? Разбира се, че ги помните. Дори миналата година стъпиха на родна, крайморска почва. Сега, няколко години след повтoрното разпускане на бандата и турнето на Йън Астбъри с The Doors, двамата с Били Дъфи и новите музиканти в състава категорично доказват, че вторият риюниън на групата не лежи на стара слава. Не вярвате ли? Пуснете албума. А сега? Каквото и да си говорим, The Cult нямат слабо попадение. С “Born into This” отново предлагат чудесен букет от леки, но дълбоки като чувство и звук рок песни, с тънки отсенки на уейв и поп-рок. И всяко парче пръска много настроение и атмосфера. От заглавната, типично в стила на групата, грабваща и завладяваща композиция, до последната заразителна “Sound of Destruction”, The Cult леят енергичен и честен рок, призовават усмивката и те карат неусетно да припляскваш с ръце в такт с дайрето (чудесен метроном за сърдечния рок в повечето парчета), докато си пееш адски зарибяващите и мелодични припеви. Идва някакъв момент, в който, при поредното завъртане на диска, назрява въпросът: Как, аджеба, тия хора звучат със същата свежест и хъс, както през 80-те, без намек за демоде или клишираност в музиката им? Честно казано, не ми пука. Важното е, че когато колоните се разтресат при първия сингъл “Dirty Little Rockstar”, заподскачат в ритмичното темпо на “Savages” или залеят стаята с чувствено-епичната “Tiger in the Sun”, в мен се събужда желанието да се обадя на няколко стари приятели, да слушаме рок и да изпием колкото можем да носим. Или повече.