Блудният син на Америка, белият боклук, дяволът безделник се завръща като рокенрол Исус. Поулегнал, по-спокоен, повече рок, отколкото кид... и все така хапливо циничен и южняшки открит. Кид Рок. Може би малко от вас знаят, но това е деветият му поред студиен албум, но едва първият му запис, достигнал номер едно в класацията на “Билборд”... но не ретроспекцията е важна, а музиката. В “Rock n Roll Jesus” имаме онзи тираджийски рок с кънтри привкус, който очакваш да те посрещне от джубокса в някой бар, от филм, уловил духа на Америка в най-свободолюбивата му и волна форма - хем звучащ ретро, изпълзял от 70-те и 80-те години, хем съвсем адекватен и днес, разглеждайки изконните рок теми - секс, наркотици и рокенрол. И бунт. И среден пръст за системата. На практика, в албума няма нищо, което не сме слушали, но пък точно така Кид Рок наистина не ни го е поднасял. Рапиранията са оставени в миналото, а основен сподвижник на игривия и омекотен с пиано и хармоника рокенрол е кънтри музиката. Модерните жици също вече не са солта, която придава агресивност на парчетата. Този път Робърт Ричи (истинското име на Кид) разчита единствено на псувните и добре подредените рими и послания в текстовете си. Песни като заглавната, “Don’t Tell Me You Love Me” или “Lowlife” са прекрасни за купон, запой, танци или висока скорост по “Цариградско шосе” (поради липсата на Route 66). Може да отпуснете глава и в меланхолично приятните “Amen”, “Roll On” или “When You Love Someone”, които този път имат почти равноправно участие редом до живите парчета. Така е построен най-мекия, но и най-хубав албум на Kid Rock. Може би най-откровената, но и забавна песен е “All Summer Long” - заигравка не само с мелодията, но и с текста с хита “Sweet Home Alabama” на вечните американски агророкери Lynyrd Skynyrd. С други думи, ако харесвате цитираната банда, в комбинация със ZZ Top, The Marshall Trucker Band и Bon Jovi, ръгайте “Rock n Roll Jesus” в касетофона на москвича и давайте газ към “Jackson Mississippi”!