Колко пъти ти се е случвало да чуеш някой дебют и така да ти развинти гайките, че да си кажеш: “Копеле, това е!”? И да а си убеден, че оттук нататък можеш да очакваш само добра музика от съответната банда? А колко пъти след това втори албум така и не идва? Пак не са малко... но поне от Skindred го дочакахме! “Babylon” гръмна неочаквано и екзотично с комбинацията си от рага, дъб и метъл. Така гръмна, че разтресе ъндърграунда на модерния раста-метъл. Само че това се случи преди пет години. После четиримата уелсци сякаш потънаха вдън земя и до края на 2006 г. не се чуваше почти нищо около тях, като изключим преиздаването на дебюта. Завесата на неизвестността бе пробита в началото на 2007-а, когато стана ясно, че Бенджи Уеби и останалите юнаци (в леко променен състав) са влезли най-сетне в студио и готвят втора порция от пикантното си ястие. “Roots Rock Riot” продължава в същия стил както и първия албум на квартета, но този път напушените слънчеви трипове липсват от общата картина, порязани са и чистите рапирания и напеви на акустичен фон, като композициите са директни и енергични. Риф-подскок, крясък-подскок, риф-крясък-подскок. Плюс откаченото нареждане на Бенджи. Сещате се за какво говорим - ниско настроени китари, пънкарски забързан ритъм, здрави метъл крясъци и хипнотични ямайски напеви и речитативи. И въпреки че отнесените мотиви липсват, на тяхно място изпъкват почти соулфлайски резачки (“Cause Ah Riot”, “Choices and Decisions”), а има и достатъчно мелодични и ритмични парчета като първия сингъл “Ratrace”, на които да изкормите с шутове леглото в стаята. Да, музиката на Skindred може и да не предполага кой знае какви геройства, но пък 45-те минути в “Roots Rock Riot” са достатъчно разнообразие и гарантират погроми по купоните ви.