Готови ли сте за порция блудкав мелодичен гръндж рок? Хайде, пускайте новия (или стария, все тая) албум на Puddle of Mudd и пляскайте с ръце. Понякога е интересно да се чуят и безлични записи, за да може да се оцени с повече любов хубавата музика, създадена в някой стил... “Famous” сам по себе си не е лош албум. Проблемът му е, че е най-подходящ за бунтарски настроени американски ученички и сърдити интровертни младежи, които никога не са слушали силните тави на алтернативния рок. Да, енергични тийн химни като заглавната песен или “Livin’ on Borrowed Time”, които преспокойно могат да се припяват с “ля-ля-ля”, сходната им “Psycho”, към която можете да добавите и по някое и друго “йе-йе”, или лирични, полирани баладки за тази мръсница любовта може би звучат съвсем адекватно за аудиторията с 9 като начало на ЕГН-то, но останалата част от рок феновете познаваме далеч по-значимото творчество на пионерите в грънджа, както и това на някои от по-силните групи от следващите вълни на алтернативния рок като Silverchair или Bush. Съвсем фактологически, групата е с нови музиканти на барабаните и на едната китара, а за “Famous” работи цял екип от продуценти, сред които, освен вокалиста Уесли Скантин и още няколко знайни и не дотам известни имена, изпъква и това на Джак Джоузеф Пюиг, записвал албуми на Барбра Стрейзънд, Dire Straits, No Doubt, Hole и много други. Съответно сладникавият звук, струящ от записа, е съвсем умишлено търсен, за да може да превземе по-лесно сърцата на младежите и ефира на музикалните телевизии. С други думи, ако учителите и родителите ви ядосват, разсърдете се и си пуснете “Famous” - та там дори се споменава думичката с “f”! Ако тези тревоги обаче са само блед спомен, по-добре изровете от секцията дисковете на някоя “древна” сиатълска банда.