Музиката на Ани Ленъкс е като виното - с годините става все по-богата и хубава. Доста клиширано звучи, но е истина, тъй като песните в новия й албум опиват, преливайки кристалната чаша на емоцията - силни, плътни и въздействащи. Явно 30 години на сцена са показател за талант в сериозни пропорции. “Songs of Mass Destruction” не разглежда политически или антивоенни теми, както би ви подвело заглавието. Текстовете отразяват ранена душевност, преобърнат вътрешен свят, нова надежда, накратко - хубави лирики към хубави песни. Настроенията са чудесно балансирани между мрачните, чувствени балади и жизнените поп-рок композиции, с доминиращо пиано и жив, сърдечен ритъм. Ани винаги е била еднакво силна и в бавните, и в бързите песни, като съумява да прокара дълбоки и тъмни багри във фона на композициите. Независимо дали споделя с нежната, вдъхновяваща “Dark Road”, не случайно излязла и като пилотен сингъл и видеоклип към албума, или изповядва борбен житейски път с ритмичната “Ghost in My Machine”, тя винаги звучи истинска и искрена и умело вплита дребни музикални окраски при композирането така, че песните да предизвикат гъдел, да покажат почерк и да изразят емоция, карайки те да посегнеш пак и пак към сервираното звуково изкушение. Тук ще е блусарски ритъм с натрапчиво-игрив припев (“Love Is Blind”), там ще е дискретен акордеон (“Ghost in My Machine”) или мелодия на синтезатор, уловила духа на късните Eurythmics (“Coloured Bredspread)… Модерният госпъл химн “Sing” пък е поредната песен на голямо име в помощ на борбата със СПИН. За нея Ани разчита на подкрепата на 23 световноизвестни певици, сред които са Мадона, Дайдо, Селин Дион и Фърги. Нали ви казах - тя знае как се правят хитове. Без да бъде революционен запис, “Songs of Mass Destruction” ще бъде оценен от почитателите на сериозната поп сцена. Този албум на Ани Ленъкс е поредното доказателство, че тя е “най-голямата бяла соул певица днес”.