Е, случи се. Лени Кравиц отново прегърна рокенрола и обърна гръб на слузести балади и полиран поп звук. Един албум, 14 песни (или 16, зависи с кое издание сте се сдобили) и вече можем да спим спокойно - душата му е продадена. За рокенрол и любовна революция. Дълго време музикалните телевизии излъчваха захаросани естрадни хитове, които сякаш не бяха писани от същия човек, който в началото на 90-те въртеше дредове до средата на гърба и врещеше “My mama said…”. Явно Лени се е уплашил да не хване диабет от толкова сладникава глазура и е изровил от кашоните старите дискове и плочи с най-добрата панацея - истински рокенрол. Песните в осмия му студиен албум “It Is Time for a Love Revolution” синтезират в откровена доза творчески поклон към рока от последните четири декади. Отварящото заглавно парче е типичен Лени Кравиц от зората на кариерата му, “Bring It On” се носи със звуковата взривна вълна на титаните Led Zeppelin, лиричната и приятна “Good Morning” би могла да е излязла изпод перото на вечния Джон Ленън, а “Love, Love, Love” е фънки лудница в духа на най-силните години на Red Hot Chili Peppers. Накратко, Лени е събрал влиянията, изградили музикалната му култура, и ги е забъркал в чуден букет, под който се чете ясно почеркът му - онзи негов специфичен прочит на рок, фънк и соул, сякаш истерията на Джеймс Браун се сблъсква с китарата на Хендрикс, обединени от харизмата на музиката на The Beatles. Многото влияния и обединяващото ги звено на китариста и певец правят от “It Is Time for a Love Revolution” един от най-силните мейнстрийм рок албуми в последно време, а дискът спокойно може да застане до страхотните му записи “Mama Said” и “Are You Gonna Go My Way”. Революция!