Когато заспим дълбоко и кадрите на съня се запрескачат в (под)съзнанието, през затворените клепачи се вижда как очите ни се въртят, следейки несвързаните образи. Това явление се нарича “rapid eyes movement” или “r.e.m.”. Когато слушаме музиката на Майкъл Стайп и компания, в гърдите ни бушува вихър от емоции, които докосват различни струни от душата и сърцето бие учестено, в опит да откликне на ритъма. Това явление също се нарича R.E.M. Има дни, когато чувстваш, че животът те мрази иска да ти го начука. Но има начин и ти да му го начукаш. Казваш си “майната му” и си гледаш кефа. Съветът е: “Living well is the best revenge”, а на тримата американци може да се вярва. За 14 албума най-малкото доверието е спечелено отдавна. И въпреки напускането на дългогодишния барабанист Бил Бери преди едно десетилетие, въпреки стряскащо безличния студиен запис от 2004 г., въпреки музикални тенденции, R.E.M. са тук, все така силни, все така истински и все така актуални. Доказателството се нарича “Accelerate”. Меланхолията не е движеща единица в албума, въпреки горчивата й красота, поднесена от фолклорно-лиричната “Houston” или социално ангажираното откровение на “Until the Day Is Done”. Днес R.E.M. са по-уверени и жизнени, а парчетата им се обръщат повече към алтернативния рокенрол с хубави лирики, към тежестта на отлежалия талант. “Believe in me, believe in nothing”, пее Стайп в “Hollow Man”, докато ритъмът на песента подканя към неусетно тактуване по бюрото или бедрата, а след това признава: “I’m Gonna DJ”, когато ритмичното препускане на очите приключи 30 минути след началото на музикалния сън. Стилна обложка, силни послания и чудесни песни. “Accelerate” е половинчасов синтез на това, което R.E.M. винаги са били - “Supernatural Superserious”.