Случва се и на най-големите да запишат кофти албум. При Judas Priest пък е хубаво, че и по-слаби от този са издавали. Важното е, че са тук, в железен състав, а по концерти свирят и по-стари парчета. Защо албумът е зле ли? По няколко показателя. Първо, подходящ е за млада, все още пробиваща група, а не за жива легенда на хеви метъла. Второ, Judas са попаднали в клопката на клишираните концептуални метъл албуми – на хартия 23 песни, на практика половината от тях са прелюдии и интерлюдии. Трето, темата отдавна е нищена от метъл групи, пък и толкова среднотемпов патос не се връзва с битието на пророка-аптекар. И четвърто и най-важно - това са Judas Priest, мамка му! Те са група, която написа огромна част от историята на хеви метъла. Техните песни се пеят от многохилядни тълпи, превръщайки се в химни на метъл феновете по света. Тяхната сила е в създаването на здрави парчета, на които да се скъсаш от куфеене и припяване. А с предишния си диск “Angel of Retribution” доказаха, че все още ги бива много. Затова е някак излишно след 15 албума, които ако не основите, то поне битите плочи на всеки етаж в метъла изковаха, да се записват 100 минути среднотемпови метъл пиеси. Не че “Nostradamus” ще разочарова феновете - сигурен съм, че много от тях го харесват, както и че това е експеримент, след който Judas Priest ще продължат с пълна сила напред. Единствено смисълът и нуждата от такова издание се размиват. А и, да си го признаем, не всеки може да направи и от кратките преходи между песните в концептуален албум малки музикални бисери, както преди десет години сториха Blind Guardian с “Nightfall in Middle-Earth”. Роб Халфорд и компания са добри в чистия, здрав, директен хеви метъл или тежък рок. Затова и истинското лице на групата наднича от епичната “Revelations”, ритмичната “Persecution” и мелодичната “Visions”. "Alone” пък е страхотна метъл балада с убийствен припев, която напомня едновременно за най-силните години на британците и за пиковите им моменти с Тим Оуенс. Тези песни и заглавната “Nostradamus”, която е класическа резачка а-ла Judas Priest, и типичният безкомпромисен звук на групата са козовете, които подсказват, че на тези класици още им е рано за пенсия. Въпреки останалите петнайсетина плънки и грозна обложка.