Как да започна? Queen са най-специалната ми група. Няма как ревюто да не е субективно. Студиен запис без Фреди за феновете е като Библията без Сътворението. Добре де, прекалих. Но е неправилен ход. Затова Брайън и Роджър добавиха „плюс Пол Роджърс” в името на групата. Но присъствието на петте буквички носи очаквания, които само плещите на покойния магьосник можеха да понесат. И въпреки всичко, нямах търпение да чуя новите рожби на тандема Мей-Тейлър. Е, ето ги... Нека уточня отсега, че не одобрявам присъствието на Пол в групата не заради тесногръдото твърдение, че не може да замести Фреди (че кой би могъл!). Просто естрадният му псевдоблус маниер на пеене попречи да харесам последователно и Free, и Bad Company навремето. Иначе, сам по себе гласът му е чудесен, а имайте предвид, че е почти на 60 години. Монотонното му пеене обаче, което е в каноните, изградени от него и певци като Ерик Клептън, пречи на групата да разгърне пространствения си талант, белязал стила й и световната музикална сцена през последните 35 години. В албумите на Queen винаги са се преплитали пищна театралност, кабаретен водевил, хард рок, прогресивни търсения, епос, баладичност, поп, диско - една вихрушка от музикални нюанси, обвита от бляскавата харизматичност и неподражаемо излъчване и глас на Фреди Мъркюри. С други думи, въпреки всичките си позитиви, “The Cosmos Rocks” с праволинейния си, макар и изключително приятен хард рок, не може истински да грабне и впечатли слушателите, запознати с предишните записи на останалото активно дуо от Queen. Да, има страхотни парчета, “Warboys” е епичен химн в духа на “Hammer to Fall”, “Small” е чудесна балада със запомнящ се мелодичен припев, а “We Believe” е лиричното й продължение. Но за да напомниш за себе си, трябва ли да се самоцитираш (откъса от “We Will Rock You” в иначе приятната “Still Burnin’”)? И кому е нужно насред хубавите инструментални пасажи Пол да вкарва селяшкото си „йе-ии-йеа” по десет пъти на песен? А отварящата “Cosmos Rockin`” преспокойно може да фигурира и в диск на Шаная Туейн. Но все пак това е съвсем нов албум на 2/4 Queen. И, абстрахирайки се от името в заглавието, това е един чудесен съвременен запис на рок титани, жигосали музиката завинаги. За десерт, “small reprise” ни понася с отварящия кървави рани в сърцето звук на Ред Спешъл-а, космосът се простира по така познатия начин и всичко си идва на мястото... А “Cosmos Rocks” е едно изключително тъпо заглавие.