В последните 40 години (как звучи, а?) Алис Купър ни преведе през кошмарите си, запозна ни с убийци, изпрати училището по дяволите и сам слезе в ада. И ето, че през 2008 г. ни изпраща Паяка. Спайдър е псевдонимът на психясал убиец, който похабява готини мадами, като ги коли и им реже по един крак. Трябват му осем, за да си сглоби екстравагантно-чудовищен паяк със сексапилни крачета на момичета. Класически хорър сюжет, прекрасно вписващ се в класическия хард рок на Алис Купър. Да, “Along Came a Spider” е истински хард рок албум на иконата на шок рока, концентрирал така стабилно духа на записите, които го направиха звезда, че чак те дави в атмосферата на 70-те. Едновременно с това е съвсем адекватен за края на първата декада на XXI век. Нали помните как от десетилетия, преди да тръгне на турне, гримираният певец се кани да се разправя лично с всеки, който пропусне шоуто, защото “I know where you live...”? Е, накрая заплахата облече плътни дрехи под формата на отварящо парче в новия албум на чичо Винс. Албум, който е един от най-силните записи не само в кариерата му, но и в хард рока от последните няколко години. Липсваха такива издания напоследък. Хубави и твърди мелодии, сола, чудесни припеви и много, много настроение. “Vengeance Is Mine”, “Wrapped in Silk” и канибалската “I’m Hungry” са заредени с хитовия потенциал на вечните класики “I’m Eighteen”, “Hey Stupid” или “No More Mr. Nice Guy”, а “Killed by Love” и “Salvation” са две чудесни балади. Защото във всеки класически рокендрол албум има такива. И защото Алис Купър ги прави страхотно. “Along Came a Spider” е голямо завръщане. Не на Алис като творец, защото той никога не си е тръгвал, а на туптящия, безсмъртен рок. Достатъчно плашещо водевилен, както записите му от 70-те. И едновременно с това музикално сериозен, като албумите му в началото на 90-те. Шок? Рок.