С един приятел наскоро си говорихме колко ведър, слънчев, лек и жизнен е новият албум на Pearl Jam. Едновременно улегнал, но и енергичен рок, такъв, какъвто очакваш от хора, наближаващи петдесетте. „Вече по-близо до Bruce Springsteen отколкото до бунта от 90-те”, спомена той, катализирал в едно изречение общото впечатление от “Backspacer”. Явно и феновете на Pearl Jam одъртяваме, защото албумът ми харесва адски много. Помните ли началото на онзи луд, луд клип, в който едни дългокоси момчета вилнеят по сцената, а френетичният им вокалист, преди да се предаде на емоцията, ръмжи в микрофона “Josh, turn these lights out! This is a fucking rock concert”? Е, тук няма нищо такова. По-адекватният клип сега би бил възмъжалите момчета стоят спокойно и достолепно и правят това, което могат и обичат – честен и въздействащ рок. Куфеенето по сцената е заменено от отдаденост над инструмента, катеренето по арматурата от вглъбеност в себе си, дивашкият поглед - от спокоен и мъдър взор напред. Агресията и бунтът са отстъпили място на осъзнаване и личностно съзряване, което личи както и от изразяването в музиката, така и от честните и лични текстове на Еди, които вече не съдят, а търсят равносметка в бавните парчета (“The End”, “Just Breathe”) или пък разказват истории с хепи енд в енергичните песни. Директни рокенрол песни с почти купонджийски дъх издухват скуката от самото начало на диска с “Gonna See My Friend” – ритмично-веселяшко парче, с такъв заряд, че сякаш бутона с volume-то сам се завърта силно надясно. И докато се усетиш, втора порция аудиосърдечност те грабва с “Got Some” – песен за наркодилър, който всъщност продава зверски заразителен рокенрол на зарибените. И, мамка му, купувам колкото там има! А има – 11 дози за по-малко от 40 минути. Опростени до санитарния минимум, песните в албума рядко надскачат три минути, съвсем в духа на класическите рокенрол мелодии. Гледайки назад, “Backspacer” е близо до едноименния диск на Pearl Jam, но и със солидна доза спомен за чудесния саундтрак на “Into The Wild”, за който Еди изсвири и изпя мелодиите така чисто и емоционално преди две години. Накратко, ако харесваш “Pearl Jam” и песните от “Into The Wild”, “Backspacer” неминуемо ще те грабне. Ако обаче още си носиш ризата на кръста, кецовете ти имат звезда отстрани, а косата ти не подлежи на команди, вероятно още помниш къде стои онзи диск с опънатите нагоре ръце, нали?