„Когато нещо работи, не го променяй!” Това мото е ръководещо при Dimmu Borgir вече повече от десет години. И нито те, нито феновете им, нито шефовете от Nuclear Blast имат нещо против. Но знаете ли защо? Защото са дяволски добри във ваденето на люти порции от същата рецепта. Mustis и Vortex вече не са в състава. Е, много важно! ‘Abrahadabra’ (не, не е заклинание от детска книга за магьосници, а дума, въведена от един истински такъв, живял до средата на 20 век. Справка - уикипедия) е силен и тежък албум, в който сериозните персонални промени, далеч не са осакатили общия талант на бандата. ‘Born Treacherous’ нахлува внезапно и те залива като двуметрова вълна в гръб. И докато се обърнеш да видиш какво става, си даваш сметка, че се носиш из един от най-силните и бомбастични записи, които норвежците са правили, чудесно балансиран между здрави, тежки рифове и оркестралния фон, дело на композитора Готе Сторас. Със солидния гръб на Оркестъра на норвежкото радио и хор ‘Скола Канторум’, песните избухват като свръхнови, напомпани с плътен като крепостен зид звук, извезан от чудесни мелодии и накъсани ритмични откоси. Похват, който групата използва още от ‘Spiritual Black Dimensions’ и който ги направи тази гигантска фигура, която са в момента на световната метъл сцена. Макар и в ядрото на групата да са само трима, гостите и музикантите, участвали в записа, го превръщат в завършен, дишащ и плътен албум. Сноуи Шоу не стана постоянна част от състава на Dimmu Borgir, но специфичният му театрален подход към музицирането придава цвят и мистика в парчета като ‘Chess With The Abyss’, ‘Ritualist’ или затварящата ‘Endings and Continuations’, в която за чистите вокали се включва самия Garm. ‘Abrahadabra’ e зареден със солиден товар от познатото Borgir-звучене на мачкащ ритъм, китарна мощ, епика и оркестралност, но съчетани по начин, който придава живот и устрем на албума, откроявайки го достатъчно в дискографията на групата.