Още с първите секунди на отварящото парче се промъква усещането за типичен пънк от вида три акорда и рокенрол танци, като своеобразен знак, че всичко си е както преди 30 години. Но не и откъм звук! Не толкова психеделични, както едно време, но, както казва една героиня на Ъруин Уелш в "Trainspotting" - времената се менят, а с тях и наркотиците. По същия начин и звукът на The Stooges еволюира, надпреварвайки се не толкова с времето, колкото с младоци, които са вдъхновявали, например Eagles of Death Metal от Америка или Dollhouse от Европа, колкото и парадоксално да е това. Основното вдъхновение на всички гаражни сайкъделик пънк рок банди от десетилетия насам издава първия си албум след 30 години "тишина". И ако все още някъде съществува човек, който поставя под въпрос култовия статус на абсолютната рокенрол икона Иги Поп и смята, че този риюниън и последвалият го "The Weirdness" са точно онзи алгоритъм за вадене на стотинки, то нека просто чуе "My Idea of Fun". Леми също трябва да си освежи твърдението, че са останали само две истински рокенрол банди - Motorhead и AC/DC - откакто The Ramones ги няма... защото с новият си албум легендите и ко-създатели на пънк рока, The Stooges, отново са тук, за да си върнат онова, което винаги им е принадлежало, а именно короната! Може би единственото място, откъдето издиша тавата (донякъде) са текстовете... Което веднага ни връща към въпроса за относителността на връзката между епоха и субстанции... Weirdness!