От останките на американското сайкъделик дуум трио YOB се роди началото на нова ера. Ера на безкраен мрак. Безкрайност, сравнима само с тази на черния космос... но Майк Шайд не се ослушва, а бързо намери заместници на двамата напуснали, формиращи ритъм секцията, и, макар и под ново име, продължи оттам, докъдето бе стигнал с предходната си формация - с трети албум за Metal Blade Records, но първи като Middian. Нека не ви заблуждава откриващата песен “Dreamless Eye”, атакуваща изненадващо с откровено динамично метъл звучене, защото още към средата си се трансформира в познатата формула - шизофреничните, вещерски вокали на Майк на фона на редуващи се бавни, опияняващи, тежки, кулминиращи пасажи. И така до края на албума, състоящ се само от пет песни със средна продължителност по стар тертип - 10 минути всяка. И въпреки че обложката на “Age Eternal” е по-стоунър от всички корици на албуми на YOB (с изключение може би на тази на дебютния, чийто автор е италианското арт дуо Malleus), дуумът на Middian е по-мрачен, отколкото извисен. Безспорен факт е, че Майк Шайд е един от малцината, забиващи вероятно най-смазващия и мрачен стоунър дуум в цялата галактика, ако не и по-далеч. Почитателите на YOB нямат повод да скърбят, макар валякоподобната тежест сега да е заменена до известна степен с доза динамика по метълски, защото Middian изобщо не са типичната "оплакваща" дуум банда. И ако сте ги отписали след “The Unreal Never Lived” - допуснали сте огромна грешка. Ще разберете защо, веднага след като чуете гласа на Бен Уорд в 16-минутния епичен космически химн “Sink to the Center” - черешката на тортата. Точно така - същият онзи Бен Уорд, предвождащ британските стоунър светила Orange Goblin.