Не мога да се отърва от мисълта, че целта на “Simple Mind Condition” е просто да напомни на старите кучета за една легендарна дуум метъл банда и да научи за съществуването й по-младите. Безкрайното 12-годишно протакане на новото издание на Trouble със сигурност изнерви мнозина, увеличавайки изкуствено очакванията ни до критичното ниво. В крайна сметка, излезе, че музикантите май са попропуснали правилния момент за удар... Ако в последните албуми на групата (от първата половина на на 90-те години) се наблюдаваше олекотяване откъм звук за сметка на психеделичността, то в настоящия диск нямаме нито едното, нито другото. Един от най-вдъхновяващите някога вокалисти, Ерик Уогнър, се завръща, но, макар че не е изгубил форма, като че ли е поизгубил нещо друго, защото в едва няколко от 11-те парчета успява наистина да провокира вниманието на слушателя. Това може да се дължи и на възрастта, но е факт, че Ерик не изглежда да е особено емоционално ангажиран от случващото се около него. Дали това не е знак за узряване - да трансформираш енергията си по друг начин, а не да я пръскаш в певчески напъни...? Според мен е за сметка на рока. “Simple Mind Condition” има своите добри моменти, като например кавър версията на прото-метъл класиката “Ride the Sky” на Lucifer's Friend от преди 37 години, позната с мотива, който Led Zeppelin копираха в мегахита си “Immigrant Song”. Или пък отварящото парче “Goin' Home”, което, обаче, е старо и за първи път се появява още в EP-то “One for the Road” от 1994 г. - един доста странен ход, имайки предвид 12-годишната пауза... От друга страна, ако класическият (във всяко отношение) мелодичен рок с изчистен звук не ви убива от скука, то може и да харесате това, което представляват Trouble днес.