Arctic Monkeys издадоха първия си албум преди малко повече от година и за това кратко време успяха да се изкачат до върха, като се превърнаха в едно от най-големите имена на британската музикална сцена за текущата декада. След размазващия “Whatever People Say I Am, That's What I'm Not”, с който обраха множество награди от типа "най-добър", включително и приза “Mercury” за 2006 г., бидейки превъзнасяни от музикални критици и стотици хиляди фенове, стана ясно, че Arctic Monkeys влязоха в историята на британската музика като групата с най-бързо продавания дебют. Средно на сезон вадят по един сингъл или съответно дългосвиреща тава, като всяко от изданията им се превръща в хит и се загнездва директно на първо място в класациите на Острова или, в най-лошия случай, в челната петица. Нелепо е да твърдим, че Обединеното Кралство е в криза в музикално отношение, та се питаме - какво носи на Arctic Monkeys такава популярност, като се има предвид, че не правят нищо чак толкова оригинално и уникално... Факт е, обаче, че изсмукала формулата от китарни банди като Franz Ferdinand и The Libertines, младата четворка успява да запише вече втори страшно очарователен и разпускащ, пълен с хитове албум, в който всяко парче тежи на мястото си. Привидно никога неизтъркващата се комбинация от социално ангажирани на местно ниво текстове и някак зрялото поп/рок бучащо звучене, придаващо повече дълбочина, като на майтап успя да помогне на Arctic Monkeys да се справят с препятствието, познато като "трудният втори албум". Излиза, че “Favourite Worst Nightmare” е лицето на инди рока в днешно време. Буквално. А докато си говорим, пилотният сингъл “Brianstorm” вече разбива класациите по света.