Алън Уайлдър започва Recoil още през 80-те години като не толкова комерсиален страничен проект, а откакто напусна Depeche Mode през 1995 г., малко или много потъна и напомня за себе си през няколко години с редките си солови издания. Наскоро музикантът сподели в интервю, което можете да чуете и прочетете в съответната секция на сайта на Тангра Мега Рок, че от дете е запленен от блус музиката, с което се обяснява и звученето на новата му тава, лаконично озаглавена “subHuman” и "посветена на човека и неговеите състояния на духа... които са доста тъжни понякога." Алън търсил блус певец, за да добави онова специфично усещане върху студените електронни пейзажи, и чрез Интернет попаднал на Джо Ричардсън от Ню Орлийнс. Той, от своя страна, със своите китарни мелодии, автентични блус вокали и хармоника, допринася за мелодичността в “subHuman”, като го прави по-достъпен, а в концептуално отношение - дори класически. Изобщо, Recoil за първи път се доближава до стандартния песенен формат от албума “Bloodline” насам - вземете например базираното върху истинска история “99 to Life”... По-замечтаните и трипарски женски вокали пък са на Карла Треваскис, работила с членове на Eurythmics и Portishead. Накратко, след 7-годишна тишина, докарала до абстиненция феновете, Алън Уайлдър поднася свежа доза мрачни и меланхолични полузастинали електро-блус картини, които да задоволят глада на всички умопомрачени. Несъмнено, “subHuman” e един от силните албуми за годината.