Ако не знаете, тези пичове обичат грубата игра. Даже е по-правилно да се каже, че норвежката шайка е един от основните претенденти за приза за най-лоши момчета в рока. С откровено просташкия си, сексистки, изпълнен с черен хумор, скорострелен, типично скандинавски пънкенрол (или, както те го наричат, дет рок) напомнят на света вече в осем албума, че за да си истински рокаджия, трябва преди всичко да си изрод. Или по-скоро са поредните типове с претенции за абсолютната истина по въпроса "Какво е рок?", на който най-нагло отговарят в последното парче от актуалния си албум “Retox” с все цветисти примери от историята на рока и учебника по анатомия... Истината е, че този диск ще се хареса много на Turbonegro феновете, по-известни като Turbojugend, но всъщност не предлага нищо, което да не сте чували вече. Стотици пъти. И не в това е проблемът. Проблемът е, че колкото и да имат песните заряд, адекватен на посланието, това тук е толкова олд-скуул, че чак мирише на нафталин, примесен с малко класически хеви метъл похвати. Изключения има, разбира се. Освен доброто настроение, с което ще се заредите, ще усетите главата си неволно да се поклаща най-вероятно на “Everybody Loves a Chubby Dude” и... май е това. Най-добре ще е да сложим етикета-клише "Само за истински фенове!" и да не предизвикваме излишни негативни емоции, че току виж някой ни замерил с чифт тестиси. Хиляди турбоманиаци по света не може да грешат, нали?