Нека летните фиести не спират, защото човекът с несбъркваемия глас има нова доза политико-социални агитационни послания в четвъртия си дългосвирещ албум, озаглавен “La Radiolina”! Както се и очакваше, значителна промяна в творческата насока няма, но смесицата от култури от четирите края на света е напълно достатъчна. Сред общо 21 песни, голяма част от които с продължителност под 2 минути, отново присъства езиковото многообразие, включващо английски, испански, френски и португалски. Както винаги, Ману Чао е актуален в темите, с които е ангажирана "тихата" революция, подкрепяна от мнозина в жанра. Освен задължителните обръщрения към президента на САЩ, тук е намерила място и другата основна тема в музиката му - вдъхновението от любовта. Въпреки че голяма част от мотивите в парчетата се повтарят през всичките 51 минути, тавата изпълнява изначалната си задача - да ви накара да се чувствате добре, каквато е целта и на всяко радио, което означава в превод заглавието “La Radiolina”. Всъщност, умалителната форма приляга добре на творчеството на родения във Франция идеалист с испански произход. В смесицата от ска, реге, фламенко и рок няма да намерите нищо виртуозно - това, с което ще ви заплени албумът, е чистата емоция, запомнящите се слънчеви мелодийки и емблематичния, наивно звучащ латино глас. Друго, което няма да получите, е открояващ се хит - поне не и такъв като от дебютния албум от 1998 г., “Clandestino”, изтрелял отвеяния поет на върха на класациите за уърлд музика и в личните такива на всички напушеняци, почитатели на зеленото, жълтото и червеното по света...