Съществува тенденция, мнозина музиканти рано или късно да изкарат албум или песен със заглавие “Awake”, “Awaken” или “Awakening”. Caliban не правят изключение. Рискованото при тези издания е дали наистина ще са едно своеобразно събуждане или ще е парадоксална стъпка назад. В случая с “The Awakeing”, актуалният албум на Caliban, определено става дума за нещо ново и свежо. Закоравелите фенове вероятно ще посочат като слабост голямото наличие на чисти, мелодични вокали, но според мен това не е минус. В задълженията на музикантите е да се развиват, а момчетата от немския квинтет правят точно това. И не само, че експериментират с изненадващи вокални комбинации, но същите звучат на фона на много по-изпипана музика. С “The Awakeing” сякаш ставаме свидетели на една чисто нова група - по-умерена, без първичните изблици, които бяха водещи при Caliban досега, въпреки че “импулсът” продължава да ги направлява... В едноименното парче от диска има нещо като подводно течение, което те увлича. Две трети от песента е бавен инструментал, който, обаче, пращи от енергия и сякаш напира да разбие рамката си, създавайки обтегната атмосфера, силно напомняща на измамното спокойствие във филмите на Дейвид Линч. Останалите парчета в “The Awakeing” носят характерните черти на групата, като повече се открояват “I Will Never Let You Down” и “My Time Has Come”. Различна е и “I Believe...”, украсена с интересен дует между китариста Денис Шмит и вокалиста Анди Дьорнер. Начинът, по който по-тежките изблици на Анди се застъпват с мелодичните партии на Денис, създава усещането за надпяване - един истински словесен дуел, въплъщаващ емоцията на песента. От другата страна са “Let Go”, “Nowhere to Run, No Place to Hide” и “Another Cold Day”, връщащи ни към добре познатия от преди стил на Caliban - с мощни каси и безкомпромисните ревове на Анди. Немският произход определено се усеща в твърдостта на Caliban. С мелодичните си парчета те ни показват една по-нежна страна, но остават непоклатими в текстовете си. Липсва суровият звук на “A Small Boy and a Grey Heaven” (1999), но, за сметка на това, техниката от “Shadow Hearts” (2003) тук се явява още по-усъвършенствана, макар и посмекчена. Може би това е новото лице на Caliban? А може би е моментно “отслабване”? Само времето ще покаже.