Неизбежно е да чуеш солата на Слаш и да не се сетиш за Guns N’ Roses, но и няма как да слушаш “Libertad” и гласа на Скот Уийланд и да не отбележиш колко са различни Velvet Revolver от старото си амплоа (разбирай тримата бивши членове на Guns). В интерес на истината, “Libertad” е доста различен и от дебюта, което не бива да се тълкува като “по-добър” или “по-лош”, защото трябва да има разнообразие, все пак. Е, “Contraband” е по-успешният, поне засега (двойно платинен в Щатите и Канада), но и новият диск си има своите достойнства. Най-малкото, изпълнява целта си, за която самият Слаш казва, че е да върне рока към мейнстрийма. Най-отличителните песни са много енергичната и грабваща “She Builds Quick Machines”, “Let It Roll” и “Pills, Demons & Etc.”. “Gravedancer” е приятна балада и също прави добро впечатление, но, като цяло, албумът не може да се определи като кой знае колко добър. Най-различното му от първия е може би това, че Скот леко е сменил стила си на пеене. Няма ги добре познатите ни от Stone Temple Pilots протяжни, наркоманизирани, очарователни стонове; налице е едно по-чисто пеене, което, обаче, на места избива в глуповати извивки, например в “American Man”. В същата песен се среща и противният тривиален американски патриотизъм. “The Last Fight” пък е доста безлична, а “Can’t Get It Оut of My Head” си е направо лигава. Накратко, първите парчета правят добро впечатление, динамични са и създават настроение, но след средата на диска вече се усеща, че цялостната атмосфера на албума не е такава. След създадената вече нагласа, това си е направо разочароващо.