Тематичен като предшественика си, “Devils”, актуалният диск на The 69 Eyes, “Angels”, ни поднася лирични истории за ангели, криле, звезди и магия с щипка суета и типичната за групата меланхолия. Въпреки това, албумът не е изграден съвсем в разтегнатите и тежки като смола тонове и мотиви, които сме свикнали да получаваме от финландците, а е с доста приповдигнато звучене почти през цялото време. Откриващата едноименна песен ни разкрива мистерията около ангелите, които далеч не са дошли, за да ни наглеждат или спасяват... Следва доста депресарската, макар и бърза “Never Say Die” и позитивната “Rocker”, в която лирическият герой признава смело, че за свой втори шанс е избрал греховния път на рокаджийството. Кулминацията в изданието се крие в следващите две парчета и особено в “Ghost”, пълна с мелодия, емоция, красиво кратичко соло и страхотен текст. “Perfect Skin” пък е както посвещение към всички “дяволски” красиви жени, така и закачка със звездите от модния подиум. Ангелското и дяволското отново се преплитат в лицето на жена в “Wings & Hearts”, където се намесва и малко вуду. В духа на магията, следват приказната “Star of Fate”, омагьосваща със загадъчните си звънчета, нежни клавири и още по-нежен вокал, позитивната “Los Angeles”, песимистичната “In My Name” и баладичната “Shadow of Your Love”, за да се стигне до края на “Angels” с откровено грубата “Frankenhooker”. Разнообразен и жив, но и с доза мрак и депресия, албумът на The 69 Eyes е балансиран и изпипан. Изключително приятен. Ненатоварващ. Не е разбиващ, но определено не е и за подминаване.