"Изгубената магистрала" на Bon Jovi няма нищо общо с едноименната психарска лудница на Дейвид Линч. Достатъчно е само да хвърлите поглед към ведрата лятна картина с ширналия се напред път и маркировка за разрешено изпреварване, за да добиете представа за настроението в албума. Предимно неангажиращите песни поднасят мелодичен рок - къде по-сантиментален, къде с някоя и друга по-опъната жица. Общият букет от струни е обилно обсипан с акустични китари и ясни мелодични звуци като онези протяжни блусарски извивки. Темите в албума са лятото, партитата, виното, пътуването, любовта и надеждата. Bon Jovi отново пеят и за “these days”, носталгията към миналото и вярата в бъдещето. Присъстват и няколкото задължителни балади като първия сингъл “Let’s Make a Memory” и “Seat Next to You”. Като цяло, песните напомнят на кулминационен момент в типичен американски филм преди да дойде хепи ендът. Всичко това много добре се връзва с един хубав дълъг път... като този от обложката, да речем. Емблематичната бленда на Джон Бон Джоуви е в пълното си присъствие и поне в това отношение на десетия студиен албум на групата нищо не му липсва. А какво се губи ли? Може би нещо ново, разчупено или по-хващащо, като “It’s My Life” (2000). Нищо, че енергичната “We Got It Going On” се опитва да го докара... Но нека не търсим под вола теле - лято е и през летните почивни дни е хубаво да си надуеш този албум в колата. А защо не и да си потропаш в ритъма на някой от кънтри моментите, например приповдигнатата “I Love This Town” - нещо като продължение на “Who Says You Can’t Go Home” от предшественика “Have a Nice Day”. Дуетът с Лиан Раймс в “Stranger” пък ще озвучава не една и две сантиментални истории от живота по този свят - все пак, спомнете си за филма “Грозна като смъртта”, в който въпросната кънтри певицата има пръст. Вярно, “Everything’s Broken” не е толкова ведра, но и тя е подходяща за път. А ако навън е мрачно? “It’s OK”, ни успокояват Bon Jovi и гарантират, че именно това е времето и мястото, където трябва да бъдем.