Empty Face издават това ЕР като предвестник на предстоящ дългосвирещ албум, след като вече имат едно демо от преди няколко години в дискографията си ("Face the Emptiness", 2005). Междувременно не са си губили времето и имат доста участия на живо из страната, че и извън нея, по всякакви концерти и фестивали, така че, ако се интересуваш от този вид музика, значи си ги чувал. Не се прави... Та, “Waiting for a Sign” е изданието, в което можем да чуем вече по-зрелия (в сравнение с демото) стил на бандата. Типични пънкарски моменти с бързи ритми, много енергия и социални текстове сполучливо се гонят с по-интимни мелодични пасажи. Двамата вокалисти общо взето също се редуват, но на места правят и доста готини хармонии заедно. Е, не очаквайте брусдикинсънско пеене - това все пак си е колежански пънк. ЕР-то е много пипнато и откъм звук, и откъм вид, като вина за първото има екс-Distorment китаристът Боби, който явно се справя повече от сполучливо със записите на подобни банди (чуй и P.I.). Пънк рок от този тип има доста по света, включително и в България. Мислете си за Green Day, Blink 182, Pennywise, родните Crowfish и Spot… Това, обаче, пречи ли да ни радва? Ами, не... Изводът, който се натрапва след слушане на “Waiting for a Sign” е, че “тия блинкари” определено могат да свирят (увери се сам в секция "mp3"). Чакаме албума!