BAD RELIGION New Maps of Hell (2007)

18 Юли 2007
news page
Пънк рок класиците Bad Religion отново са тук. Не само, че става въпрос за далеч не случайна банда, ами и след силните “The Process of Belief” и “The Empire Strikes First”, одобрени и от фенове, и от критика, очакванията са оправдано високи. Bad Religion още са си същите интелектуалци-идеалисти и още се чудят: “Какво може да му е по-зле на ада?” (“How Could Hell Be Any Worse?”). Новото им отроче носи малко повече песимизъм дори от преди. Има едно такова усещане, че колкото и гневни пънк рок песни да си написал за 30 години, светът продължава да си е същото гадно място, управлявано от дебили, но пък ветераните, видели какво ли не, са решили да направят услуга на новобранците и да им начертаят картата, по която да се ориентират в новия ад... А входът за ада е подобаващо ударен с “52 Seconds”, която (неизненадващо) трае точно толкова. Разходката продължава с “Heroes and Martyrs”, минава през песимистичната констатация за модерната епоха “New Dark Ages”, обясняващата гореспоменатото разочарование “Requiem for Dissent” и мелодичната “Honest Goodbye”. В “Submission Complete” чуваме нещо като ориенталски мотиви, а във финалната “Fields of Mars” има и пиано, сполучливо закриващо този по-минорен като настроение запис. Очаквано е песните в пънк рок албум да не надхвърлят особено често границата от 2 минути. Така е и тук. Грег Графин пък продължава да ни залива с интелектуално-бунтарски лирики, които са класи над тези на конкурентните банди... но и те си имат оправдание - все пак, текстописецът им не е университетски професор. Е, не е лесно да си класическа група. Каквото и да направиш, винаги 90% от феновете започват да обясняват как еди кой си албум от преди това е доста по-добър. И тук ще се изредят сума ти хора да обясняват как, в сравнение със “Suffer”, “Generator” и “Against the Grain”, този диск не струва. И какво от това? Така или иначе, става въпрос за пънк рок албума на годината, а и това е една от малкото банди, които, имайки и възходи, и падения, винаги е правела най-малкото супер добри издания, а не рядко и страхотни. “New Maps of Hell” също не е за изпускане.
Източник: