Време е за последния пирон. Лебедовата песен. “The Last Sucker”! Последният албум на Ministry - не само от трилогията им, посветена на Джордж “Dubya” Буш, но и въобще. Ако не броим задаващото се издание с кавъри. Гадно, но факт - една от най-яките и най-влиятелни банди на последните две десетилетия ще закачи инструментите си на стената и ще се отдаде на разказване на поучителни истории на новобранците. Поне Ал Юргенсен се радва, че краят на Ministry съвпада с този на основната му муза напоследък - Da Boosh. Албумът започва с надъхващото “Let’s Go”, загатващо със саркастичния си текст и основното настроение в албума - сбогуването с Ministry в никакъв случай няма да е вяло. Томи Виктър от Prong и този път сипе тежкотоварни рифове, въпреки че албумът е една идея по-умерен от трашерията в “Rio Grande Blood”. Все пак, има какво да бъде чуто откъм свирене. Пичът се разхожда по грифа и измисля интересни неща, без да прави никакви компромиси с тежестта на това, което излиза. Второто парче, “Watch Yourself”, е по-бавничко. Индъстриълът взима връх тук. Пее се за това как правителстовото следи всички и дебне някой да не сгафи, казвайки нещо против него. Като Големия брат. Изобщо, както и в предните два албума, посегателството към политическите свободи в САЩ, както и светлата личност на Буш Младши, са основна тема. Именно този така инспириращ младеж е и лирическият герой в заглавната песен. В диска могат да се чуят и няколко семпъла от негови изказвания, където той заеква, вика "ъъъъ” и говори тъпотии. Текстовете също са яки. Ако “The Last Sucker” се бе появил преди посещението на Dubya в София, сигурно протестът срещу него нямаше да е толквоа рехав (съвсем случаен пример е това)... “Die in a Crash” пък, където се изявява и Бъртън Бел, си е чиста учебникарска пънкарийка, постепенно преливаща в нещо като Fear Factory, а последното парче, “End оf Days (Part II)”, явяващо се и последно за Ministry като цяло, представлява протяжен речетатив с подложен инструментал, в който се обяснява идеологията, стояща зад цялото нещо, както и перспективата за бъдещето. Това си е албум с послание. Несъмнено, новият Ministry не е за изпускане, особено за хората, харесали предишните два диска и не изпитващи носталгия по звученето на “Dark Side of the Spoon”, примерно. Един подобаващо силен край за една уникална банда. Не би трябвало да има разочаровани от друго, освен от това, че албумът е последен...