Според немските дет-кор зверове Hevaen Shall Burn е дошло време за разплата. “Иконоборците (iconoclasts) са воини, изпратени да съдят и унищожат убийците на Бог,” обяснява китаристът Майк Вайхерт. Wikipedia пък ни напомня услужливо, че в иконоборството става въпрос за яростно заличаване на символите от предходна култура и цивилизация при налагането на нова. С други думи, подгответе за доста свирепо разобличаване на всякакви недъзи на сегашното общество, съпроводено с подобаващо безкомпромисен саундтрак. Музиката, която ни залива още от началото на албума, е съвсем в рамките на очакваното и не се отдалечава особено от това, което представлява групата от “Antigone” (2004) насам. Още от появата си, Hevaen Shall Burn са една от бандите, които служат за най-нагледен пример за тоталното метализиране на хардкора. Че музиката им си е чист дет метъл, няма спор. Че отношението към сцената и посланията, свързани с веганизъм, анти-расизъм и въобще заемане на позиция по съществени теми, са тотално хардкор, също няма съмнение. Нито мелодичното интро с пиано и цикулки, нито дет-канонадата, следваща от “Endzeit” нататък, са особена изненада. В същото време, албумът предлага достатъчно разнообразие, за да прикове вниманието на слушателя. На моменти сякаш по-мелодичната страна на дет метъла взима връх по-често в сравнение с предишните албуми, като например в “Black Tears”, която звучи досущ като нещо от по-добрите времена на In Flames. Качеството на продукцията отговаря на очаквания от немци перфекционизъм. Зад пулта отново е големият Тю Мадсен, отговорен и за предишната резачка, “Deaf to Our Prayers”. Всъщност, звукът на практика е същият. Както и албумът, общо взето... но когато си вдигнал толкова високо летвата, е един вид постижение да се задържиш на същото ниво. Heaven Shall Burn са успели, така че ви пожелавам приятно слушане и рушене на стария свят!