Каквото и да си говорим, варненците Crowfish го докараха дотам, че излизането на новия им албум да се превърне в събитие, защото след супер якия “Requiem for a Broken Heart”, който тотално разби схващанията, че в България се прави посредствена музика, се съдраха да свирят насам-натам из Европа, без да пренебрегват и родината, разбира се. Хората, които са ги гледали, знаят за каква сработена и страхотно звучаща на живо банда става дума. Четвъртият им албум продължава пътя на развитие, който чертаеха и предишните - по-далеч от пънк рока и все по-дълбоко в алтернативна територия. Започва се с енергичното и зарибяващо “V”, което задава настроението на целия диск - едновременно мелодично, емоционално, романтично и надъхващо. Нещата продължават в същия дух и в познатата от доста време по концерти “This Feeling”, която вещи специалисти препоръчват да се пуска рано сутрин, за да се усети наистина. “There Is No Beginning Only Ending” следва малко по-различна структура от другите песни и ни отвежда в прогресивни музикални територии. Гвоздеят на програмата е финалната “Life Is Just an Imitation of a Dream”, продължаваща около 8 минути, в които Чавдар (китара и вокали) пее общо взето един прост повтарящ се риф толкова емоционално, че неизбежно съпреживяваш песента, дори и да нямаш идея за какво става дума (защото няма текстове в книжката към диска - защо?). Като споменах пеенето, то си е било винаги едно от най-яките неща при Crowfish, защото просто друг такъв вокал в България няма. Като прибавим и чудесните прогресивни рифове, стабилното барабанене и плътния бас в комбинация със смелия размах на идеите, се получава нещо страхотно. Което и звучи страхотно. Този албум, на каквато и уредба да го пуснете, няма да ви прозвучи като пръдня, за разлика от много други родни издания, които успяват само до степен на прилично недразнещото. “IV” е българският албум на годината и тук спор не може да има, дори и да не харесвате точно такава музика. Качеството, обективно погледнато, е смазващо.