She Was Asking for It май са първото явление в българския ъндърграунд, което можем да наречем “супергрупа”, тъй като хората, замесени тук, въобще не са случайни - Шута (Vendetta), Любо и Боро (Melekh), Любо (eX), Бамби (O.H.) и Даньо (O.H., Anamnasia). Другото е, че свирят рядко и това си е точно страничен проект. Та пичовете забиват сериозен метълкор в по-новите традиции на сцената, т.е. като всички онези американски (и не само) банди от последните години, които дънят яки траш/дет рифове, без да пренебрегват и шведската школа, разнообразяват с хардкор брейкдауни и, разбира се, чисто пеене тук-там. И звучат абсолютно еднакво… “The Downfall of Mankind” обаче е общо взето първия български албум, където нещата са тотално в този дух, и няма защо да не ви е интересен. Още повече, че музиката е бая изпипана и си струва слушането. Канонадата започва с “Children of the Doomsday”, минава през заглавната песен, към която има заснет и видеоклип, хита “Hurt” и свършва с “Just Bleed for Me”, преливаща от поредната доза агресия в доста интровертен мелодичен пасаж, точно като за край на албума. Да се спомене заслужава и “The Show”, която лично на мен най ми хареса - малко по-разчупена, даже с леко фънки бас и изненадващи класически мотиви, вкарани в аутрото. Звукът можеше да бъде и по-добър, но пък и така е далеч от дразнещото. Обложката е леко претупана, но това не е най-важното в случая. Като цяло, “The Downfall of Mankind” е доста добро стъпване на българска почва на един стил, който има не малко фенове у нас, заслужаващи възможността да гледат такава добра родна банда по-често. Друг въпрос е, че стилът е бая мъртъв, след като се пренасити с еднакво звучащи банди, които изчерпаха всякаква еуфория, каквато Killswitch Enage например предизвикваха по време на залеза на нео-метъла 5-6 години по-рано.