Преди години Декстър Холанд разправяше по интервюта как не се вижда да е на 40 години и още да крещи: "You stupid dumbshit goddam motherfucker..."("Bad Habit"). Е, пичът ще празнува 43 този декември, така че не е никаква изненада, че "Rise and Fall, Rage and Grace" звучи малко по-различно от предишните издания на The Offspring. Още от отварящото парче "Half-Truism" се усеща намесата на отговорната за Bon Jovi и черната Metallica ръка на продуцента Боб Рок. Типичната за The Offspring пънк рок агресия си е налице с все така гневните текстове и стиснатите юмруци, но в по-шлифован, рокаджийски вид. В "You Look a Lot Like Me" вече го избиват на някакъв нежен алтърнатив с кийборди и механичен ритъм. Имаме и нещо като рок балада към края на албума в лицето на "Fix You". "You're Gonna Go Far, Kid" е с неочаквано (за The Offspring) разчупен ритъм, но пък вече са с нов барабанист... И не, че албумът е някакъв 180-градусов завой в стилово отношение, но примерно няма и помен от знакови весели хитчета като "Original Prankster" и "Pretty Fly for a White Guy". И докато това може и да отблъсне някои хора, не мисля, че истинските фенове на бандата някога въобще са били особено възбудени именно от тези песни. Не е и като да липсват парчета, които са си съвсем в духа на по-старите неща на бандата - "Trust in You", "Let's Hear it for Rock Bottom" и "Rise and Fall". В навечерието на неизбежното побеляване на косите и вероятния залез на кариерата им, The Offspring излизат с албум, който показва желание за развитие и писане на музика в унисон с това, което са - ветерани. Иначе, да гледаш хора на по 40 и кусур да се правят на ядосани пънк пубери, би било смешно. Напротив - "Rise and Fall, Rage and Grace" е по-зрял, по-малко комерсиален и по-насочен към истинските фенове, отколкото към някакви случайни, облъчени от МTV индивиди.