Unearth издават пореден албум. По този начин най-кратко и точно може да се опише за какво става дума в “The March”. Ако сте слушали “The Oncoming Storm” и “III: In The Eyes of Fire” и ви харесват, новият няма причина да не ви грабне. Още повече, че един вид вече сте го слушали. И въпреки това хладно начало, мисля, че в кварталните аптеки ще трябва да се заредят допълнителни мехлемчета за мускулни схващания (най-вече „Бен Гей”, заради името, естествено). Просто опасността да ви се схване вратът от куфеене е сериозна. Пичовете от Масачузетс винаги са демонстрирали доста повече техничност от редовите метълкор банди. Пак я показват. Парчета като отварящото “My Will Be Done”, “Hail the Shrine” и “The Chosen” предизвикват същия спонтанен кеф, избиващ в свирене на въздушна китара, като стари кучета от рода на Megadeth, Slayer и Testament. Че и по някой друг риф напомня, ама да не издребняваме. Това, естествено, заедно със станалите вече пословични препратки към In Flames от “Colony” и ”Clayman” ерата. В същото време става въпрос за ебати яките и измислени песни. Както и в предните албуми, класически структури куплет-припев-отново-соло-припев липсват и са заменени с по-сложни фигури, като все пак остават достатъчно мотиви, за да скрепят песните. И тук е мъъъничката разлика с предните дискове, където парчетата оставяха впечатление за сравнително по-случаен сбор от рифове. След експеримента с Тери Дейт, Unearth са се върнали към продуцента Адам Ди (китаристът клоун на Killswitch Engage, продуцирал общо взето всяка метълкор банда от региона, както и всеки страничен проект на членовете им и техните кучета). И пичът пак си е свършил работата, като звукът отново е кристален, макар и да бие леко на стерилност. Като цяло Unearth пак предлагат нещо, което повечето банди, с които ги слагат в един пакет, не могат да изсвирят. Лошото е единствено, че създават впечатление на спрели на едно място. Иначе комбинацията от супер яки свирни, задълбочени композиторски умения и кристален звук създава един изключително силен албум, в който няма лабаво.