Sepultura са в кофти ситуацията, колкото и добър албум да изкарат с Дерик Грийн зад микрофона, винаги да оставят впечатлението, че не предлагат точно това, което феновете очакват. С “Dante XXI” обаче нещата донякъде се промениха. Това беше силен албум отвсякъде – със силни песни и добра концепция. И поне мъничко вдигна летвата за очакванията към наследника си. Следователно в момента, в който се докопах до “A-Lex” и натиснах “play”, застанах пред монитора в молитвена поза, мърморейки: „Моля ти се, не бъди тъп, не бъди тъп, не бъди тъп...” След кратко интро почва и първата песен “Moloko Mesto”. Бърза, ама малко самоцелно. Но пък по едно време идва мачкаща средна част, която я оправдава. Добро начало. “Filthy Rot” е по-бавна, мачкаща и по едно време има някакви странни хорове. Мяза на Korn и това не знам лошо ли е или не. “We’ve Lost You” е позната, защото беше първата нова песен, която бяха свирили на живо и съответно се появи в нета (тогава не очарова). Е оказва се, че това е една от ония бавни песни с не особено технични моменти, които обаче, след една дузина слушания ти влизат тотално под кожата и ти стават любими... И за да не става тъпо като разказвам целия албум, просто ще ви съобщя, че целия е пълен с такъв тип песни. Не грабват веднага, но, ако им се даде шанс, го правят за дълго. Има доста музика в “A-Lex”, която на първо слушане не се забелязва. И албумът отново е концептуален, като този път темата е „Портокал с часовников механизъм”. И в този контекст адаптацията на Деветата симфония на Бетховен, която се чува към края на албума, си е съвсем на място. Така че Sepultura пак уцелват някъде около десетката, което не е никак зле. “A-Lex” едва ли ще стане любимия албум на някого, но пък е пълен с поводи да се появите на 6 февруари и да си изкарате подобаващо.