'All Secrets Known' е бавното, провлачено начало, което отвежда съзнанието ти на съвсем други честоти, докато над безумно якия риф звучат вокалите на Джери Кантрел. Няма как нещо в теб да не тръпне на тази песен. A aз просто не мога да си представя по удачен старт на завръщането на Alice in Chains. Баси майката колко липсваха, колко ги искахме обратно... и колко не е същото без Лейн... Невъзможно е по-добро въведение за новия Alice in Chains от първата му песен. Затова и започвам това ревю с нея. Просто това е един от онези моменти в които чука заковава пирона веднага след удар право по главата, а прекият свободен удар е изпълнен над стената в далечния на вратаря ъгъл и думи няма. Албумът е трепач. След влизането с 'All Secrets Known' следва 'Check My Brain', която е по-целеустремен рок. Дадена е свобода на новия вокал Уилям Дювал и той се справя доста добре. 'Your Decision' е друг скъпоценен камък в този албум. Просто уникална акустична балада, която искаш да слушаш и пак и пак. Най-тежката песен в диска е вече познатата ни 'A Looking in View', която (за разлика от другите парчета) донякъде напомня защо Alice in Chains са от една вълна с Nirvana и Soundgarden. Тук е и едната от слабите страни на албума, доколкото има такива – твърде много меки песни. Дам, определено не е 'Facelift'. Нито 'Dirt'. По-скоро нещо като тези два албума, кръстосано с 'Jar of Flies' и соловите неща на Кантрел. Гостуването на Елтън Джон в последната песен е просто черешката върху тортата. И то не в някакъв обиден за метълите-пуритани смисъл. Просто е симптоматично докъде стига музиката. Иначе това е най-якото нещо, което е правил от саундтрака на 'Lion King' насам. А очевадният проблем е, че го направиха без Лейн Стейли. Просто не става така. Музиката, колкото и да е добра, той не може да бъде заменен и да е същото. То е ясно, че не може същото, ама нали на обложката пише Alice in Chains. Никакви лоши мисли относно Дювал. Напротив, пичът се справя идеално, перфектно и така нататък. Просто, „да се бяха кръстили Марси in Chains”, както ми каза един от по-задълбалите фенове. Но, ако оставиш този чист предразсъдък настрана... албумът е убийствен и определено е рок изданието на годината.