Излизането на нов Slayer е един от онези моменти, в които зрели хора се превръщат в мрънкащи деца. На ония не му бил достатъчно бърз, другият обяснява как това е срам за бандата, издала ‘Reign in Blood’, на трети китарният звук не му харесва, четвърти започва да вади имена на банди, които свирят „много по-адекватен на времето траш”, каквото и да значи това... О, Боже, ти, който си на небето и както знаем, слушаш Slayer! ‘World Painted Blood’ е толкова ЯК Slayer, колкото може да се очаква от тази банда днес. Пичовете са взели скелета на ‘Christ Illusion’, комбинирайки го с нелошото си хрумване от 88-ма, че има и други скорости на свирене освен супер бързо, довело до ‘South of Heaven’. И резултатът е, поне за мен, най-вълнуващият им албум от ‘Seasons in the Abyss’ насам. Примерно отварящата заглавна песен не е най-бързото нещо свирено някога от тази банда. Но пък това, което се случва към 3:20, може да е леко неочаквано от Slayer, но е един от онези моменти, които се загнездват завинаги в музикалната ти памет. Ударните бавни моменти идват пак и в средата на ‘Beauty through Order’, когато влизат едни среднотемпови рифове, ала класиката ‘Ghosts of War’. Преди излизането на албума, Slayer се заканиха (като всяка банда на света, по дяволите), че новият албум ще е смесица от всичко досега. И затова има и немалко безумно бързи песни като ‘Public Display of Dismemberment’ и добре познатата ни вече ‘Psychopathy Red”. Албумът е продуциран от Грег Фиделман и Рик Рубин. Тоест – звучи като ‘Death Magnetic’ на Metallica, което значи че доста хора ще мрънкат относно китарите. Чест от песните също така са довършвани по време на престоя в студиото, вместо да са абсолютно готови преди това и това Slayer го правят за първи път. Спонтанното често е яко, но пък може би заради това не липсват и моменти, където нещата просто не са станали както трябва. Например ‘Americon’, която просто се проваля в това да те грабне, или пък ‘Playing With Dolls’, която е опит да се направи нещо като ‘Jihad’ с тази разлика, че песента не отива на никъде. Така или иначе този албум ще се слуша много, защото определено предлага доста смислени песни. И е ебати якият Slayer! Почти максималната оценка си му отива напълно!