Не се сещам за друга група, способна да генерира 135 хиляди слушания в last.fm седмица преди издаването на дебютния й албум. И докато за едни това ще е плашеща индикация за нивото на интернет пиратството, то за други е доказателство за нещо далеч по-важно. Хората очакват Them Crooked Vultures като Второто Рокенрол Пришествие, може би не толкова тягостно и дълго, колкото онази изстрадана Chinese Democracy, но със значително по-ясното съзнание, че комбинацията Пол Джоунс-Хоуми-Гроул е музикална буря, която ще остави след себе си следи. И тъй като сравненията са неизбежни, си ги позволяваме, но с няколко уговорки. Пропускаме понятието ретро, защото в рокенрола то никога не е значело много. Избягваме допирните точки с Nirvana или Probot, защото такива или няма, или са твърде незначителни за изброяване. ПРодчертаваме Led Zeppelin влиянието, което е почти задължително за всеки класически рокенрол състав, но пък тук не е толкова явно, колкото в някои солови албуми на благородния Плант, например. Наблягаме (и то с добри основания) на множеството допирни точки между Them Crooked Vultures и Queens Of The Stone Age – защото е вярно, че почти всяка банда, в която пее Джош, звучи като Кралиците, а и защото самият саунд (продуциран от самата свята рок троица) се приближава поразително до ‘Songs For The Deaf’. Но не, този албум не сте го слушали. Не си мислете за стара слава, не очаквайте изтъркани от употреба клишета или 20 слушания, преди дебютния сингъл ”New Fang” да ви се забие дълбоко под кожата. Them Crooked Vultures са пълнокръвна, нахъсана и, както можете да предположите, свръхопитна група – независимо, че това са първите им парчета. Дълги заглавия като ‘Warsaw or the First Breath You Take After You Give Up’ или ‘No One Loves Me & Neither Do I’ пасват идеално на наглед небрежните лирики и отнесения фалцет на Хоуми. Албумът е премерено шумен, съзнателно отдалечен от комерсиалния рок и почти съвършен в инструментално отношение – блусарските моменти се редуват с Led Zeppelin-рифовете във ‘Elephants’, тежката сайкъделия в ‘Interlude with Ludes’ и почти прог напластяването на клавири и рифове в ‘Caligulove’. Напук на приетите в музикалния бизнес правила, Them Crooked Vultures не са набутали най-силните си парчета в първата част на албума – в самия му край ни удрят със 7-минутната странност ‘Spinning in Daffodils’ – едно довиждане, за което доста от модерните рок банди биха си отрязали дясната ръка. Удоволствието е гарантирано, но не очаквайте и революция – времената, в които слушаме със зяпнала уста, запален коз или някакво трансово вглъбяване Led Zeppelin II, Rated R и Bleach вече отидоха в голямата история. Тук става дума за свръхзвукова, тройнодестилирана забава, която тепърва ще бъде анализирана, но за момента звучи по-добре от текила сънрайз в слънчев Ел Ей.