Наистина не мисля да започна с възхвали за тази ъндърграунд банда. Те са стари, те са култови, те са адски добри и са по-трашърски от много други през последните години. Честно казано, не вярвах, че ще успеят да надминат записа на реюниъна си, “The Art of Dying”, и въпреки че “Killing Season” ми доказа, че съм прав, това в никакъв случай не означава, че е слаб. Напротив, той е чудесен пример за това как се пише хващаща и мелодична музика. Пънк влиянията, демонстрирани в “The Art of Dying”, общо взето са дали път на спийд метъл рифовка. Death Angel винаги са свирили един наистина уникален и изключителен траш и продължават да са все толкова иновативни, а го правят съвсем непретенциозно. Очевидно не се страхуват да съчетават традиционен траш с каквото им дойде наум, дори хорови рефрени и много акустични пасажи, всичките прекрасно подредени и ангажиращи. Първоначално бях готов да дам ниска оценка на записа, просто защото ми звучеше странно, но няколко слушания бяха достатъчни, за да си променя мнението: “Почакай, какво съм си мислил? Този албум прелива от емоции, ентусиазъм и чист американски метъл!” И още стоя зад това. Удивително е как тези американци пишат такава динамична и страшно трогваща и позитивна музика! Вместо да анализирам диска песен по песен, по-скоро бих казал, че всичките са трезви и здрави, метални и дотолкова пънкарски, колкото всеки метъл от старата школа би трябвало да бъде. Там се крие мощта на тази банда. Сигурно не могат да сътворят MTV хит, но определено са способни да направят деня ви по-струващ си и смислен с нотите и думите си. Не ми вярвате? Само чуйте “Killing Season” един-два пъти и отворете ушите си за жесток траш!